Европейската Комисия с поглед към бъдещето на ядрената енергия в ЕС
Ядрената енергетика играе ключова роля в посрещането на енергийните нужди на Европа и допринася за изпълнението на трите цели на енергийната политика на ЕС:
гарантиране сигурността на доставките,
ограничаване на емисиите на парникови газове,
осигуряване на конкурентни цени на енергията в Европа.
През април 2016г. Европейската комисия публикува най-новата Примерна ядрена програма (PINC). Съгласно разпоредбите на Договора за ЕВРАТОМ, Комисията е упълномощена периодично да издава нов PINC с цел да посочи цели и програми за ядрено производство и съответно необходимите инвестиции. Програмата предоставя полезна информация относно целия жизнен цикъл на ядрената енергия в Европа: от производство на гориво и подобряване на ядрената безопасност и дългосрочната експлоатация до управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация. Последният PINC бе публикуван през 2007г, четири години преди аварията в ядрената централа във Фукушима. Комисията отбеляза, че от публикуването на предишния PINC „ядрен пейзаж на ЕС е претърпял значителни промени в организацията на всеобхватни оценки на риска и безопасността (“ стрес тестове „) на енергийни ядрени реактори в ЕС след аварията в АЕЦ Фукушима и приемането на основен законодателен акт в областта на ядрената безопасност, радиоактивни отпадъци и управлението на отработено ядрено гориво и радиационна защита „. Според ЕК, в момента има 129 ядрени реактора в експлоатация в ЕС с общ капацитет 120 GWe. Заедно те осигуряват 27% от електричеството в блока.
Необходими инвестиции в ядрения сектор
Според оценка на ЕК, през следващите 35 години ще са необходими между 350 млрд. и 450 млрд. евро за поддържане на ядрения капацитет на ЕС между 95 и 105 GWe (около 20% от произведената електроенергията в блока), чрез удължаване на срока на експлоатация на съществуващите ядрени централи или чрез изграждането на нови такива. Около 90% от съществуващите реактори в ЕС ще бъдат затворени до 2030 г., без програми за удължаване на жизнения им цикъл на работа, което ще доведе до необходимостта от замяна на големи количества капацитет. Необходимо е да се инвестират около 45 млрд. до 50 млрд. евро в програми за дългосрочна експлоатация на съществуващите реактори до 2050г. Запазването на ядрения производствен капацитет между 95 и 105 GWe до 2050 г. също ще изисква инвестиции от порядъка на 350 млрд и 450 млрд. евро в нови реактори, които да заменят по-голямата част от съществуващите такива. Комисията отбеляза, че поради факта, че новите ядрени електроцентрали се проектират да работят в продължение на най-малко 60 години, тези нови централи ще генерират електричество, до края на века.“ Отделно, повече от 50 от работещите в момента ядрени реактора в ЕС се очаква да бъдат окончателно спрени през 2025 г., заяви комисията. През декември 2014 г., европейските ядрени оператори са изчислили, че 123 млрд евро ще бъдат необходими за извеждането от експлоатация на съществуващите ядрени реактора и 130 млрд евро за управление на радиоактивните отпадъци до 2050 г.
Споразумения с трети страни
ЕК също така предлага изменение на чл. 103 от договора за ЕВРАТОМ, който регламентира сключването на договори свързани с ядрена енергия с трети страни. Изменението предвижда такива договори да бъдат предварително съгласувани с ЕК преди тяхното сключване, с цел проверка на тяхното съответствие с целите и разпоредбите на договора за Евратом. По този начин би се избегнало ненужно забавяне в сключването на договорите.
