ЕС ратифицира Климатичното споразумение от Париж
Президентът на Европейската Комисия, Жан Клод Юнкер: “Днес Европейският съюз превърна амбициите по отношение на климата в действия“.
Европейският парламент одобри ратифицирането на Парижкото споразумение от ЕС. С одобрението от 04.10.2016г., Съвета на ЕС може официално да приеме решението. Паралелно, държавите-членки на ЕС могат да ратифицират Парижкото споразумение индивидуално, в съответствие с националните им парламентарни процеси.
До този момент, 62 страни, които произвеждат почти 52% от световните емисии на въглероден диоксид, са ратифицирали споразумението. То ще влзезе в сила 30 дни след като се достигне предварително заложения праг от 55 страни, съставляващи 55% от глобалните емисии, които да са ратифицирали споразумението. С депозирането на инструмента за ратификация от страна на ЕС ще се достигне прага, което от своя страна ще доведе до влизането в сила на споразумението.
Европейският съюз, глобален лидър в борбата с изменението на климата, изигра решаваща роля в изграждането на коалиция, което доведе до приемането на Парижкото споразумение през декември миналата година. Европейската комисия вече представи законодателно предложение за изпълнение на поетия от ЕС ангажимент за намаляване на вредните емисии с на-малко 40% до 2030г. Основната цел на споразумението от Париж е да ограничи повишаването на средната глобална температура не повече от 2 °С в сравнение с нивата преди началото на индустриализацията до края на този век. То също така се стреми да достигне по-амбициозната цел от 1.5 °С, което Размковата конвенция на ООН по изменение на климата смята за „значително по-безопасна“ граница срещу най-тежките последици от изменението на климата.
Учейки се от успехите и провалите на предишни конференции относно климата, Парижкото споразумение се явява „хибридно споразумение“. Това означава, че съдържа някои правно обвързващи клаузи, както и такива, които са доброволни, което позволява по-голяма прозрачност, отчетност и участие на повече държави в него. Така например, предоставянето на национален план за намаляване на вредните емисии е задължително за всички страни по споразумението, както и предоставянето на периодичен доклад за постигнатия напредък, международен преглед и полагането на усилие за увеличаване на националните ангажименти за намаляване на емисиите на всеки 5 години. Въпреки това, индивидуалните планове имат неописателен характер, което позволява на всяка страна сама да определи как да допринесе за справянето с климатичните изменение – включително и чрез използването на ядрена енергия.
В действителност, държавите, които се явяват най-големите замърсители в световен мащаб, като Индия и Китай, залагат на ядрената енергия в своите програми за ограничаване на вредните емисии. За разлика от процеса на горенето на изкопаеми горива, процесът на делене на атома не произвежда въглеродни емисии или други парникови газове. За разлика от възобнобяемите източници на електроенергия, които създават проблем за електроразпределителната система поради тяхната променливост и непредвидимост, ядрената енергия е стабилен, прогнозируем и базов източник на енергия.
В случай, че съществуващите ядрени мощности бъдат изведени от екслоатация и бъдат заменени от съществуващите технологии в световния енергиен микс, това ще доведе до увеличение на общите годишни емисии на въглероден диоксид в следствие на електроенергиините доставки с 12%, което ще направи постигането на декарбонизация на електроснабдяването още по-трудна и отдалечена задача. Разширяването на ядрената енергетика, заедно с увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници и постигането на по-добра енергийна ефективност са ключови за намаляването на вредните емисии и постигането на заложените в Парижкото споразумение цели.
