Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДЕС), конкретно чл.107 и чл.108, е ръководния нормативен акт, който регламентира основните хипотези, при които предоставянето на държавна помощ се явява допустимо. Водещ е принципът, че всяка държавна помощ предоставена от държава – членка или чрез ресурси на държава – членка, под каквато и да е било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение определени предприятия, доколкото това засяга търговията между държавите – членки е забранена.

Чл. 107, ал.3 от ДЕС обаче допуска изключения от основното правило, като допустимите изключения са уредени чрез вторичното законодателство на ЕС. В случай, че съответната държавна помощ не попада в обхвата на Регламент № 1998/2006 (правила за минимална помощ не надвишаваща 200 000 евро за три финансови години) , Регламент № 800/2008 г. (групови освобождавания или блокови изключения) или под други рамкови решения за допустима държавна помощ на Комисията (н.п. услуги от общ икономически интерес), то тя следва да бъде съобщена на ЕК за детайлна оценка за съвместимостта на държавната помощ с правилата на ЕС по отношение на конкуренцията и вътрешния пазар. Държавата – членка е длъжна да изчака окончателното решение на ЕК, като всяка помощ отпусната преди получаване на предварително одобрение от ЕК е незаконна. Държавна помощ по смисъла на чл. 107, ал.1 обхваща широк спектър от инструменти, чрез които публичната власт може да подпомогне дадено предприятие, включително преференции, държавни гаранции и данъчни облекчения, договор за разлики и др..

Въпреки това, за да бъде класифицирана дадена мярка като държавна помощ, първото и най-необходимо условие е тя да бъде финансирана пряко или косвено от държавен ресурс/публични средства. Според юриспруденцията на Европейския съд, дадена мярка е държавна помощ и в случаите, когато предприятие, собственост на държавата или намиращо се под неин контрол, използва средствата си по начин, който може да бъде приписан на държавата. Единственото изключение, при което разходване на публични средства в полза на дадено предприятие не се счита за държавна помощ, е когато орган на публичната власт инвестира средства при условия, които биха били приемливи за частен инвеститор, опериращ в условия на пазарна икономика. Поставянето на предприятие в по-благоприятно положение и нарушаването на конкуренцията във вътрешния пазар са другите критерии, които Комисията взима под внимание при оценка за съвместимост на мярката с чл.107.

Класифицирането на дадена мярка като държавна помощ не винаги води до нарушаване на чл. 107 от ДФЕС. Когато мярката не попада под някое от изключенията споменати във въвеждащия параграф, тя бива подложена на индивидуална оценка от ЕК за съвместимост с правото и принципите на вътрешния пазар. Основен принцип при оценката за съвместимост спрямо чл. 107, ал.3 е мярката представляваща държавна помощ да води до постигане на цел от общ интерес за ЕС и положителният ефект от нея да е по-голям от отрицателните ефекти върху търговията и конкуренцията. В съобщението на ЕК съдържащо насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014-2020, Комисията посочва редица критерии, които трябва да бъдат кумулативно удовлетворени за да може дадена мярка да бъде счетена за съвместима с чл. 107.

Тези критерии включват принос за ясно определена цел от общ интерес, необходимост от държавна намеса (за отстраняване на ясно изразена пазарна неефективност), целесъобразност на мярката (инструментът е подходящ за постигането на съответната цел и има възможно най-слабо изразено отражение върху конкуренцията), мярката има стимулиращ ефект и размерът на помощта да е ограничен до необходимия минимум за постигането на целта и да не води до свръх компенсация (пропорционалност).

Съгласно чл. 41 от Договора за Евратом (ДЕ) проекти за изграждането на нова ядрена мощност попада в обхвата на инвестиционните проекти, които следва да се съобщават на Комисията (също чл. 1, ал.1 Регламент (ЕВРАТОМ) № 2587/1999 на Съвета; §11 Приложение II към ДЕ ). Чл.45 до 49 нямат пряко отношение към изграждането на нови ядрени мощности.

Член 42 и член 43 от ДЕ уреждат процедурните правила. Съгласно член 42, инвестиционните проекти посочени в чл. 41 трябва да се съобщават на Комисията не по-късно от три месеца преди сключването на първите договори с доставчици или, ако работата се осъществява от предприятията с негови собствени средства – три месеца преди началото на работата. Съгласно чл.43, Комисията обсъжда с лицата или предприятията всички аспекти от инвестиционните проекти. Комисията НЕ препоръчва реализацията на инвестиционното намерение преди приключването на нотификационната процедура.

Ако Комисията установи, че съобщеният инвестиционен проект не поражда съмнения относно съответствието на целите и провизиите на Договора за Евратом, тя записва констатацията си и изразява мнението си във вид на препоръка, съобщена на съответните предприятие и страна–членка. Ако в резултат на предварителното разглеждане се появят съмнения относно спазването на Договора за Евратом, Комисията открива процедура за подробно разглеждане, като обобщава своите фактологични и правни констатации и прави предварителна оценка на инвестиционния проект. Комисията се обръща към имащото отношение предприятие с покана за представяне на коментари и по-нататъшно обсъждане в рамките на период, който обикновено не превишава 2 месеца. При откриване на подробна процедура, срокът в който Комисията приема окончателни препоръки, е 6 месеца.

След изтичане на този срок или при искане от другата страна, Комисията трябва в срок от два месеца да даде становището си на базата на информацията, с която разполага. Не се препоръчва стартиране на реализацията на проекта преди Комисията да се е произнесла. Нотификацията съгласно чл. 41 от ДЕ е задължителна мярка по силата на Договора за Евратом, като самата процедура се явява чисто съгласователна- т.е. оценката на Комисията няма обвързващ характер.

В края на 2012г. „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ предостави на Европейската Комисия (ЕК) предварителна информация относно решението по принцип на правителството, с което се одобрява инвестиционното намерение за изграждане на ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ Това обаче не освобождава инвеститора от задължението да подаде официална нотификация съгласно чл. 41 от ДЕ пред ЕК, когато е налице необходимата информация относно проекта.

Независимо от това, при съществени изменения в ключови параметри на проекта (н.п. основни характеристики на проекта, тип реактор, гориво, характеристики на съоръжението) е необходимо цялата процедура да бъде проведена повторно. Под „съществени изменения“ се разбира такива, които правят проекта съществено по-различен от този, който е предмет на първоначалната нотификация.