Президентът на Европейската Комисия, Жан Клод Юнкер: “Днес Европейският съюз превърна амбициите по отношение на климата в действия“.

Европейският парламент одобри ратифицирането на Парижкото споразумение от ЕС. С одобрението от 04.10.2016г., Съвета на ЕС може официално да приеме решението. Паралелно, държавите-членки на ЕС могат да ратифицират Парижкото споразумение индивидуално, в съответствие с националните им парламентарни процеси.

До този момент, 62 страни, които произвеждат почти 52% от световните емисии на въглероден диоксид, са ратифицирали споразумението. То ще влзезе в сила 30 дни след като се достигне предварително заложения праг от 55 страни, съставляващи 55% от глобалните емисии, които да са ратифицирали споразумението. С депозирането на инструмента за ратификация от страна на ЕС ще се достигне прага, което от своя страна ще доведе до влизането в сила на споразумението.

Европейският съюз, глобален лидър в борбата с изменението на климата, изигра решаваща роля в изграждането на коалиция, което доведе до приемането на Парижкото споразумение през декември миналата година. Европейската комисия вече представи законодателно предложение за изпълнение на поетия от ЕС ангажимент за намаляване на вредните емисии с на-малко 40% до 2030г. Основната цел на споразумението от Париж е да ограничи повишаването на средната глобална температура не повече от 2 °С в сравнение с нивата преди началото на индустриализацията до края на този век. То също така се стреми да достигне по-амбициозната цел от 1.5 °С, което Размковата конвенция на ООН по изменение на климата смята за „значително по-безопасна“ граница срещу най-тежките последици от изменението на климата.

Учейки се от успехите и провалите на предишни конференции относно климата, Парижкото споразумение се явява „хибридно споразумение“. Това означава, че съдържа някои правно обвързващи клаузи, както и такива, които са доброволни, което позволява по-голяма прозрачност, отчетност и участие на повече държави в него. Така например, предоставянето на национален план за намаляване на вредните емисии е задължително за всички страни по споразумението, както и предоставянето на периодичен доклад за постигнатия напредък, международен преглед и полагането на усилие за увеличаване на националните ангажименти за намаляване на емисиите на всеки 5 години. Въпреки това, индивидуалните планове имат неописателен характер, което позволява на всяка страна сама да определи как да допринесе за справянето с климатичните изменение – включително и чрез използването на ядрена енергия.

В действителност, държавите, които се явяват най-големите замърсители в световен мащаб, като Индия и Китай, залагат на ядрената енергия в своите програми за ограничаване на вредните емисии. За разлика от процеса на горенето на изкопаеми горива, процесът на делене на атома не произвежда въглеродни емисии или други парникови газове. За разлика от възобнобяемите източници на електроенергия, които създават проблем за електроразпределителната система поради тяхната променливост и непредвидимост, ядрената енергия е стабилен, прогнозируем и базов източник на енергия.

В случай, че съществуващите ядрени мощности бъдат изведени от екслоатация и бъдат заменени от съществуващите технологии в световния енергиен микс, това ще доведе до увеличение на общите годишни емисии на въглероден диоксид в следствие на електроенергиините доставки с 12%, което ще направи постигането на декарбонизация на електроснабдяването още по-трудна и отдалечена задача. Разширяването на ядрената енергетика, заедно с увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници и постигането на по-добра енергийна ефективност са ключови за намаляването на вредните емисии и постигането на заложените в Парижкото споразумение цели.

Международната агенция за атомна енергия прогнозира постоянен растеж на ядрените енергийни мощности до 2030 г., макар и с по-бавен от първоначално предвидения темп. Агенцията подчертава ролята на ядрената енергия за постигането на целите по отношение на глобалния климат и устойчивото развитие.

Очаква се ядрените производствени мощности да нарастнат с между 1,9% и 56% до 2030 г. в сравнение с миналогодишната прогноза за растеж между 2,4% и 68%, според прогнозата на МААЕ, публикувана в последното издание на Енергия, електроенергия и ядрена енергия: оценки за периода до 2050г. В най-неблагоприятния сценарий, се предвижда повишаване на капацитета до 390.2 GWe до 2030 г. от 382,9 GWe през 2015 г., докато при най-благоприятния сценарий той ще нарасте до 598,2 GWe.

Според агенцията този значителен диапазон се дължи главно на несигурността, свързана с енергийната политика, подновяването на лицензиите, затварянето на реактори и бъдещото изграждане, като прогнозите от 2030г. до 2050г. включват по-голяма степен на несигурност.

МААЕ предполага, че в краткосрочен план, растежът на ядрената енергия ще бъде повлиян от фактори, включващи ниски цени на природния газ, намаляване на разходите за възобновяеми източници на енергия, „липса на пазарни сигнали за нисковъглеродна енергия“, и по-бавен растеж на световната икономика. Докато най-неблагоприятния сценарии отчита само скромен растеж, според МААЕ необходимостта да се заменят застаряващите реактори означава, че „общият брой производствени мощности, които ще бъдат изградени ще бъде много по-голям от видимото нетно увеличение“.

Михаил Чудаков, заместник-директор на МААЕ и ръководител на отдела за ядрена енергия към агенцията, казва: „Ядрената енергия, в дългосрочен план, ще продължи да играе важна роля в световния енергиен микс. С нарастването на световното население и търсенето на електроенергия, ядрената енергия може да допринесе за осигуряване на надеждни и сигурни енергийни доставки, като същевременно намали емисиите на парникови газове. С други думи, ядрената енергия може да помогне за намаляване на енергийната бедност, докато в същото време се бори с изменението на климата.“

Световната ядрена асоциация /WNA/ е разработила своя собствена визия за бъдещето на електроенергията, наричана по-долу „Хармония“. Тя е базирана на разработения от Международната агенция по енергетика /IAE/ сценарий за ограничаване на глобалното затопляне до 2°C , който има за цел да избегне най-сериозните последствия от изменението на климата и изисква голямо увеличение в ядрения производствен капацитет. „Хармония“ предвижда разнообразен микс от технологии за генериране на нисковъглеродна енергия, внедрени по такъв начин, че ползите от всяка от тях са максимални, докато отрицателните въздействия са сведени до минимум. Целта на Асоциацията по отношение на ядрената енергия е 25% от електроенергията през 2050 г. да бъде от ядрени мощности, което изисква изграждането на приблизително 1000 GWe нови ядрени мощности.

Цели по отношение на климата и устойчивото развитие

Годишната публикация на МААЕ „Изменение на климата и ядрена енергетика 2016 г.“ включва дискусия за потенциалното въздействие на споразумението от Париж върху ядрената енергия. Ръководителят на сектора за планиране и икономически изследвания в МААЕ Дейвид Шропшир каза: „За да се постигне целта на споразумението от Париж, както и за осигуряването на устойчива и надеждна енергия за всички, както е предвидено в Целите за устойчиво развитие, ние се нуждаем от всички нисковъглеродни източници на енергия, включително от ядрена, в комбинация с възобновяема енергия, съхраняване на енергия и енергийна ефективност. „

Трета, наскоро издадена, публикация на МААЕ, „Ядрена енергия и устойчиво развитие“, представя обхвата и мащаба на енергийните предизвикателства и потенциалната роля на ядрената енергия за постигане на устойчиво развитие. Според енергийния икономист към МААЕ, Лорета Станкевичиот, има нужда от повишаване на информираността и признаване на ползите, които ядрената енергия предлага за постигане на устойчиво развитие, в часност избягване на замърсяването на въздуха, повишаване на технологичния и човешки капитал, и осигуряване на надеждна и предвидима електроенергия. Прилагането на споразумението от Париж, заедно с политика за устойчивост, повишава стойността от наличието на програма за ядрена енергетика.