Целта на планираната инициатива е да се реши наболелият вече проблем с липсата на кадри в сектора на ядрената енергетика. Според Любен Маринов – изпълнителен директор на „АЕЦ „Козлодуй“ – Нови мощности“ липсата на кадри е до голяма степен и грешка на самите организации в ядрения сектор. Тяхна е и отговорността да помогнат за създаването на кадри за отрасъла. Според него обучението им трябва да започва още на ниво средно образование. Идеята за това е на зам.-председателя на комисията по енергетика в Народното събрание Валентин Николов. България ще се изправи пред дефицит на ядрени специалисти още през 2025 г. Според данни на АЕЦ „Козлодуй“, ако се запази тенденцията за намаляване на броя на студентите в техническите специалности, обслужващи ядрената енергетика, към 2025 г. България ще изпита дефицит на кадри, които да управляват сега работещите ядрени блокове. В момента всички студенти, които се обучават в специалности, свързани с ядрената енергетика наброяват 80 души. В същото време само за експлоатацията на един блок са необходими 380 специалисти. Един от големите проблеми за преподавателите пък е, че според сега утвърдената система, те получават заплащане според броя на обучаваните студенти. Те могат да разчитат на пълна заплата, само ако имат 12 студенти. При шест студенти заплата се намалява наполовина, като спадането й продължава с отпадането на всеки следващ студент. Друг проблем е свързан с автономността на университетите, които могат сами да решават за отпадането на специалности. Затова от Булатом „Нови мощности“ ще настояват ядрената енергетика да бъде нормативно обявена за „защитена“ специалност.

   „…Проектът за изграждане на нови ядрени мощности в България не може да стане без участието на държавата, но и да го финансира само правителството е абсурд..“, каза пред участниците в конференцията  Валентин Николов, зам.-председател на парламентарната комисия по енергетика.

   „….Участието на частен инвеститор в такъв проект е напълно допустимо и няма законови пречки. През 2021 г. влиза в сила нова Директива, която ще наложи нови референтни стойности за вредните емисии във въздуха, които нашите топлоцентрали не могат да изпълнят“, обясни Николов. Както той спомена, един от вариантите е да се ползва съществуващата инфраструктура в АЕЦ „Козлодуй“ като се използват произведените и доставени компоненти от първи контур за втората АЕЦ.

    Според предоставените от него разчети пълната цена на Проекта би била около 10 милиарда долара.

„…Проекта е икономически привлекателен при намаляване на политическия риск върху него. Нормираната цена на електроенергията от такава мощност би достигнала 71 долара за мегаватчас, при настояща стойност 70 лева. Разликата би могла да бъде покрита, чрез т.нар. „договори за разлика“ и би могъл да бъде използван Фонда за енергийна сигурност. Докато новите мощности бъдат изградени, ще приключат договорите с топлоцентралите „Марица“, както и с вятърните централи. Това би освободило ресурс от над 100 милиона лева, с който да разполага фондът….“

Други данни около икономиката на проекта станали публично известни са заложената лихва на привлечения капитал от около 5-6 % – пазарно тествана покрай пласираните облигации на БЕХ, както и възвръщаемостта на инвестицията около 10-11% и срок на откупуване до 2056г.

По отношение на текущото състояние на Проекта за нова мощност в АЕЦ „Козлодуй“ продължава работата по лицензирането на площадката за разполагане на съоръжението. Заявлението беше внесено в АЯР през лятото на 2015 г. Като след това са предоставени по искане на Регулатора няколко преработени редакции на документите. В момента екологични организации обжалват решението на Министерството за околната среда и водите за одобряване на инвестиционното намерение във връзка с проведената Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС).

Изпълнителният директор Любен Маринов бе категоричен, че не са налице пречки оборудването за „втора атомна“ да бъде използвано на площадката в Козлодуй. Това е вариантът за платеното вече оборудване, отчитайки и решението на народното събрание от 2012г.

На 12 март 2017 г. в Дом на Енергетика, гр. Козлодий, за поредна година се проведе средношколска конференция, посветена на „50 години българска атомна енергетика – безопасна, надеждна, екологично чиста“ организирана от WiN България, под патронажа на АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“ ЕАД. Целта на конференцията е да се популяризира атомната енергетика сред младите хора от възможно най-ранна учлищна възраст, като се наблегне основно на два ключови елемента в тази област: безопасност и ефекти върху околната среда.

В състезанието взеха участие средношколници от 8ми до 12ти клас от местните училища СОУ „ Св. Св. Кирил и Методии“ и СОУ „Христо Ботев“, ПГЯЕ „Игор Курчатов” гр. Козлодуй, и гостуващи ученици от Белене, които изнесоха презентации и отговаряха на въпросите на утвърдени експерти от АЕЦ „Козлодуй“ свързани с конкретни обласи в атомната енергетика като безопасност, риск, култура на безопасност, околна среда и авариина готовност. В хода на състезанието участниците демонстрираха отлична подготовка и забележителни познания в областта на избраната от тях тема в областта на атомната енергетика.

Това каза премиерът Бойко Борисов пред Нова тв. Той припомни решението на Арбитражния съд в Женева, според което България трябва да плати на руската страна 557 млн. евро неустойка плюс 167 хил. евро лихва всеки ден. Премиерът допълни, че досега „гьолът“ в Белене е глътнал 708 млн. евро.

„Тук вече не става въпрос дали искаме или не два реактора, а да си платим. Хипотезата не е трябва ли ни Белене, а какво да правим с реакторите, които ще платим. До тук почти 3 млрд. лв. са похарчени“, каза Борисов.