3320 гр.Козлодуй, обл.Враца, ул. "Панайот Хитов" 1А

Електроенергията е вторична форма на енергия, произвеждана от невъзобновяеми или възобновяеми първични енергийни източници,  като нефт, природен газ, въглища, уран  или биомаса, геотермална, слънчева, вятърна, приливна енергия.

В АЕЦ за производство на електроенергия се използва радиоактивният разпад на ядрата на уран. Електроенергията се получава в резултат на няколко трансформации -  енергията на атомните ядра се преобразува в топлинна енергия, топлинната – в механична , а механичната – в електрическа енергия.

«Сърцето» на АЕЦ е реакторът, в който се зарежда ядреното гориво и протича управляема верижна реакция. Уранът се дели с осовобождаване на неутрони, в резултат на което се отделя огромно количество топлина. Топлината  се отвежда от активната зона на реактора с помощта на  топлоносител – течно  или газобразно вещество, преминаващо през нея.  В качеството на топлоносител най-често се използва вода. Така се осъществява най-сложната трансформация – преобразуването на ядрената енергия в топлинна енергия.

Ядрената енергетика може да отговори на конкуриращите се световни императиви за намаляване на емисиите с парников ефект, икономическо развитие и енергийна сигурност:

- Ядрената енергия е ключов фактор за постигането  на  екологично чисто развитие в световен мащаб.  В момента, с помощта на ядрените енергийни технологии се произвежда около 15% от електроенергията в света и  всяка година се спестява изхвърлянето на повече от два милиарда тона въглероден диоксид или 20% от глобалните емисии на CO2 от енергетиката;
- Урановите резерви и ресурси са в изобилие;
- Ядрената енергетика осигурява надеждни доставки на електроенергия на достъпна цена;
- Ядрената енергетика е съвместима с трите стълба на устойчивото развитие: икономически просперитет, защита на околната среда и социална справедливост.

Знаете  ли, че:

Иконата на Грийнпийс и създател на „Теорията Гея” проф. Джеймс Лавлок, идеологически лидер на движението за съхранение на екосистемата на планета Земя, в предговор към книгата „Еколозите за ядрена енергия” на Бруно Комби,  написа:

„Изкопаемите горива като въглища, нефт и газ, масивно замърсяват атмосферата на Земята (CO, CO2, SOX, NOX...), предизвиквайки киселинни дъждoве и променяйки глобалния климат чрез увеличаване на парниковия ефект, докато ядрената енергия не участва в тези замърсявания и представя добре обосновани екологични предимства.

Възобновяемите енергии (слънчева, вятърна) не са способни да осигурят количествата енергия, необходими на населението в развиващите се и развитите страни, затова ядрената енергия е в действителност единствената чиста и безопасна енергия, способна да защити планетата през XXI век.”

Ядрена безопасност и радиационна защита
Производството на електроенергия от всички видове първични енергийни източници е свързано с определено ниво на въздействие върху работниците, населението и околната среда. Използването на ядрени енергийни съоръжения, съдържащи радиоактивен материал,  е свързано с риск от  излагане на въздействието на йонизиращите лъчения. За минимизиране на този риск, ядрената промишленост прилага постоянно развиваща се  система от правни, технологични и организационни мерки за осигуряване на ядрена безопасност на ядрените съоръжения и радиационна защита на работещите, населението и околната среда. Използването на ядрената енергия за мирни цели в Република България се извършва в условията на държавно регулиране, което се осъществява от председателя на Агенцията за ядрено регулиране  -  независим специализиран орган на изпълнителната власт  с компетентност, определена със Закона за безопасно използване на ядрената енергия. При използването на ядрената енергия в Република България, ядрената безопасност и радиационната защита имат приоритет пред всички други аспекти на тази дейност,  като се спазват следните основни принципни положения:
- отговорността за осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита се носи в пълен обем от лицата, отговорни за съоръженията и дейностите, и не може да бъде прехвърляна на други лица;
- лицата,  отговорни за съоръженията и дейностите,  изграждат и поддържат ефективна система за управление на безопасността;
- очакваните икономически, социални и други ползи трябва да превишават възможните неблагоприятни последици от дейността;
- мерките за осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита се оптимизират,  така че да гарантират постигане на възможно най-високото разумно достижимо ниво на защита;
- облъчването с йонизиращи лъчения на персонала и населението се ограничава и се поддържа на възможно най-ниското разумно достижимо ниво;
- прилага се концепцията за дълбоко ешелонирана защита,  като се предприемат всички разумни практически приложими мерки за предотвратяване на аварии и за ограничаване на последиците от тях;
- поддържа се ефективна система за аварийна готовност и реагиране.
 
Стрес-тестове на АЕЦ
 
Аварията в японската АЕЦ «Фукушима Дайичи» на 11 март 2011г. предизвика предприемане на незабавни мерки  в глобален мащаб за подобряване на готовността на АЕЦ да реагират в извънредни ситуации.Непосредствено след аварията българското правителство предприе спешни действия за преразглеждане на готовността на АЕЦ «Козлодуй». По указания на АЯР и в съответствие с препоръките на WANO (Световна асоциация на ядрените оператори), централата разработи и изпълни до средата на м. юни 2011г. Програма за преглед и оценка на готовността на АЕЦ „Козлодуй” за управление и намаляване последствията от надпроектни аварии, външни и вътрешни въздействия.
 
Веднага след аварията Европейският съвет поиска от Европейската комисия (EK)  и Групата на европейските ядрени регулатори (ENSREG)  да извършат всеобхватна и прозрачна оценка на риска (стрес тестове) на всички ядрени централи в Европейския съюз. През май 2011г. ENSREG и ЕК приеха съвместна Декларация и Спецификация за провеждането на стрес-тестове като насочена преоценка на запасите на безопасност на европейските ядрени централи при външни изходни събития.
 

Всички държави-членки на ЕС, развиващи ядрена енергетика, в това число и България, проведоха стрес-тестове и представиха национални доклади. След процес на партньорски проверки, ENSREG публикува обобщение на препоръките и предложенията, произтичащи от стрес-тестовете.
Знаете ли, че:

В европейските стрес-тестове взеха участие 15 държави-членки на ЕС:

Белгия, България, Великобритания,  Германия, Испания, Литва, Нидерландия, Румъния, Словения, Словакия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария и Швеция, както и две съседни с ЕС държави - Украйна и  Швейцария.

През юни 2012г. Съветът на ЕС постави изискването държавите-членки да продължат с пълното и навременно изпълнение на всички препоръки и предложения, до окончателното завършване на стрес-тестовете. За целта всяка държава-членка изготви Национален план за действие като продължение на стрес-тестовете, който да отразява националните мерки, общите препоръки на ENSREG  и решенията от извънредната среща по Конвенцията за ядрена безпасност през август 2012г. във Виена. Националният план за действие на България е публикуван на сайта на Агенцията за ядрено регулиране www.bnra.bg.
През октомври 2012г.  Европейската комисия публикува съобщение относно резултатите от стрес-тестовете, в което заключава, че стандартите за безопасност на атомните електроцентрали в Европа по принцип са високи, но се препоръчват по-нататъшни подобрения на показателите на безопасността.  Комисията ще следи отблизо изпълнението на препоръките и в същото време ще предложи законодателни мерки за по-нататъшно повишаване на ядрената безопасност в Европа. Съобщението може да бъде намерено на е-адрес: http://ec.europa.eu/energy/nuclear/safety/stress_tests_en.htm.
Знаете ли, че:

Стрес-тестовете на европейските АЕЦ се провеждат в условията на прозрачност, като резултатите се подлагат на обществено обсъждане, както на национално ниво, така и на ниво ЕС.

Пълна информация за стрес-тестовете е публикувана на уеб-страниците на Агенцията за ядрено регулиране www.bnra.bg и Групата на европейските ядрени регулатори www.ensreg.eu.

Ядрената енергетика в ЕС и по света

По данни на Световната ядрена асоциация, в момента в света са в експлоатация 434 ядрени енергийни блока в 31 държави с обща мощност 372,000 MWе, осигуряващи около 13.5% от глобално необходимата електроенергия. В 56 страни се експлоатират около 240 изследователски реактора, за научни цели и производство на медицински и промишлени радиоизотопи, и още 180 ядрени реактора захранват около 150 кораба и подводници. Към октомври 2012г.,  процес на изграждане са 64 реактора в 13 държави (Аржентина - 1, Бразилия – 1, Канада - 2, Китай – 26, Финландия – 1, Франция – 1, Индия – 7, Япония – 3, Южна Корея – 4, Пакистан – 2, Русия – 10, Словакия – 2, Обединени Арабски Емирати – 1, САЩ – 1). Към днешна дата са поръчани и планирани 160, и са предложени 323 реактора. Както се вижда, дори в условията на  постоянно  нарастващи  изисквания към нивото на безопасност и сигурност, налагащи увеличени разходи,  и усложнената инвестиционна среда във връзка със световната икономическа рецесия и  аварията в АЕЦ Фукушима Дайичи на 23  март 2011г., статистиката говори за неспадащ интерес към развитието на ядрената енергетика. Това е обусловено от ключовата роля на ядрената енергетика за удържане на глобалното затопляне чрез намаляване на емисиите с парников ефект и гарантиране на сигурни и достъпни електроенергийни доставки.

Ядрената енергетика в България

България развива ядрена енергетика от 60-те години на XX век и съгласно приетата Енергийна стратегия до 2020г. ще продължава да разчита на този екологично чист източник на енергия. Изграждането и въвеждането в експлоатация на нови електропроизводствени мощности на базата на леководна реакторна технология от най-ново поколение III илиIII+ на площадка Козлодуй е одобрено по принцип от Правителството на България  през м. април 2012г. и се очаква да има значителен позитивен ефект върху трудовата заетост и икономическия растеж, особено в северозападния регион на България, и да допринесе за съхранението и развитието на научно-техническия потенциал в ядрения енергиен сектор,  за гарантирането на надеждни и достъпни доставки на електроенергия в България и по-широкия  регион и за постигането на дългосрочните цели по намаляване на емисиите с парников ефект. За управление и реализация на проекта, през м. май 2012г. „АЕЦ Козлодуй” ЕАД създаде дъщерна компания – „АЕЦ  Козлодуй – Нови мощности” ЕАД, която в момента провежда предпроектни проучвания с цел подготовка на правителственото решение по същество, необходимо за стартиране на изграждането.

Page 2 of 3

 

тел.: 0973 7 21 04                    факс: 0973 7 24 22                    e-mail: newbuild@npp-nb.bg                    www: www.npp-nb.bg


 

„АЕЦ КОЗЛОДУЙ–НОВИ МОЩНОСТИ“ ЕАД

Република България, област Враца, община Козлодуй, гр. Козлодуй 3321, площадка АЕЦ - Козлодуй

Статут: юридическо лице, еднолично акционерно дружество (ЕАД)
Размер на капитала: 14 000 000,00 лв.

Собственост и органи на управление.
Собственост „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК 106513772,

Органи на управление Едноличен собственик на капитала;
Съвет на директорите (СД)

 


 

© 2015   184 atlr.