3320 гр.Козлодуй, обл.Враца, ул. "Панайот Хитов" 1А

Производство на електроенергия в АЕЦ

Електроенергията е вторична форма на енергия, произвеждана от невъзобновяеми или възобновяеми първични енергийни източници,  като нефт, природен газ, въглища, уран  или биомаса, геотермална, слънчева, вятърна, приливна енергия.

В АЕЦ за производство на електроенергия се използва радиоактивният разпад на ядрата на уран. Електроенергията се получава в резултат на няколко трансформации -  енергията на атомните ядра се преобразува в топлинна енергия, топлинната – в механична , а механичната – в електрическа енергия.

«Сърцето» на АЕЦ е реакторът, в който се зарежда ядреното гориво и протича управляема верижна реакция. Уранът се дели с осовобождаване на неутрони, в резултат на което се отделя огромно количество топлина. Топлината  се отвежда от активната зона на реактора с помощта на  топлоносител – течно  или газобразно вещество, преминаващо през нея.  В качеството на топлоносител най-често се използва вода. Така се осъществява най-сложната трансформация – преобразуването на ядрената енергия в топлинна енергия.

Топлината, поемана от топлоносителя в активната зона на реактора, се използва за получаване на водна пара:
- Ако топлоносителят още в реактора се превръща в пара,  която се насочва към турбината, топлинната схема на АЕЦ се нарича едноконтурна;
- Ако топлоносителят, без да се превърне в пара, преминава през междинен топлообменник (парогенератор), където нагрява друга вода (работно тяло) за получаване на пара, топлинната схема се нарича двуконтурна.

Знаете ли, че:
Технологичната схема на всички блокове в АЕЦ «Козлодуй» е двуконтурна.

В първи контур циркулира топлоносителят, който отвежда от реактора топлината, образувана при делене на ядреното гориво. Във втори контур движещата се между тръбичките на парогенератора вода се нагрява и се превръща в пара. Парата се насочва към турбината, където нейната топлинна енергия се превръща в механична енергия за въртене на вала на турбогенератора. На един вал с турбината е монтиран електрическият генератор – той превръща механичната енергия в електрическа енергия, по-нататък по електропроводи насочвана към потребителите. Така се осъществяват второто и третото преобразувания на енергията.
Важна особеност на процесите, протичащи в реактора, е получаването, успоредно с топлинната енергия, на радиоактивни продукти, които остават не само в пределите на активната зона, а се разпространяват заедно с топлоносителя по целия контур за охлаждане на реактора. Затова цялото оборудване на контура, по който циркулира топлоносителят (първи контур в двуконтурна АЕЦ), се изолира с масивна бетонна защита.
 
Знаете ли, че:
Първите природни реактори са работили преди около 1.7 милиарда години в богати находища на уран, където възникващата самоподдържаща се верижна ядрена реакция е била модерирана от подземни води. В местността Окло в Габон, Африка през 1972г.  са открити шест такива природни реактора, всеки с топлинна мощност под 100 kW, които са били активни стотици хиляди години и заедно са консумирали около 6 тона уран.

Ядрена безопасност и радиационна защита

Производството на електроенергия от всички видове първични енергийни източници е свързано с определено ниво на въздействие върху работниците, населението и околната среда. Използването на ядрени енергийни съоръжения, съдържащи радиоактивен материал,  е свързано с риск от  излагане на въздействието на йонизиращите лъчения. За минимизиране на този риск, ядрената промишленост прилага постоянно развиваща се  система от правни, технологични и организационни мерки за осигуряване на ядрена безопасност на ядрените съоръжения и радиационна защита на работещите, населението и околната среда. Използването на ядрената енергия за мирни цели в Република България се извършва в условията на държавно регулиране, което се осъществява от председателя на Агенцията за ядрено регулиране  -  независим специализиран орган на изпълнителната власт  с компетентност, определена със Закона за безопасно използване на ядрената енергия. При използването на ядрената енергия в Република България, ядрената безопасност и радиационната защита имат приоритет пред всички други аспекти на тази дейност,  като се спазват следните основни принципни положения:
- отговорността за осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита се носи в пълен обем от лицата, отговорни за съоръженията и дейностите, и не може да бъде прехвърляна на други лица;
- лицата,  отговорни за съоръженията и дейностите,  изграждат и поддържат ефективна система за управление на безопасността;
- очакваните икономически, социални и други ползи трябва да превишават възможните неблагоприятни последици от дейността;
- мерките за осигуряване на ядрената безопасност и радиационната защита се оптимизират,  така че да гарантират постигане на възможно най-високото разумно достижимо ниво на защита;
- облъчването с йонизиращи лъчения на персонала и населението се ограничава и се поддържа на възможно най-ниското разумно достижимо ниво;
- прилага се концепцията за дълбоко ешелонирана защита,  като се предприемат всички разумни практически приложими мерки за предотвратяване на аварии и за ограничаване на последиците от тях;
- поддържа се ефективна система за аварийна готовност и реагиране.

Стрес-тестове на АЕЦ

Аварията в японската АЕЦ «Фукушима Дайичи» на 11 март 2011г. предизвика предприемане на незабавни мерки  в глобален мащаб за подобряване на готовността на АЕЦ да реагират в извънредни ситуации.Непосредствено след аварията българското правителство предприе спешни действия за преразглеждане на готовността на АЕЦ «Козлодуй». По указания на АЯР и в съответствие с препоръките на WANO (Световна асоциация на ядрените оператори), централата разработи и изпълни до средата на м. юни 2011г. Програма за преглед и оценка на готовността на АЕЦ „Козлодуй” за управление и намаляване последствията от надпроектни аварии, външни и вътрешни въздействия.
 
Веднага след аварията Европейският съвет поиска от Европейската комисия (EK)  и Групата на европейските ядрени регулатори (ENSREG)  да извършат всеобхватна и прозрачна оценка на риска (стрес тестове) на всички ядрени централи в Европейския съюз. През май 2011г. ENSREG и ЕК приеха съвместна Декларация и Спецификация за провеждането на стрес-тестове като насочена преоценка на запасите на безопасност на европейските ядрени централи при външни изходни събития.
Всички държави-членки на ЕС, развиващи ядрена енергетика, в това число и България, проведоха стрес-тестове и представиха национални доклади. След процес на партньорски проверки, ENSREG публикува обобщение на препоръките и предложенията, произтичащи от стрес-тестовете.

Знаете ли, че:
В европейските стрес-тестове взеха участие 15 държави-членки на ЕС: Белгия, България, Великобритания,  Германия, Испания, Литва, Нидерландия, Румъния, Словения, Словакия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария и Швеция,както и две съседни с ЕС държави: Украйна и  Швейцария.

През юни 2012г. Съветът на ЕС постави изискването държавите-членки да продължат с пълното и навременно изпълнение на всички препоръки и предложения, до окончателното завършване на стрес-тестовете. За целта всяка държава-членка изготви Национален план за действие като продължение на стрес-тестовете, който да отразява националните мерки, общите препоръки на ENSREG  и решенията от извънредната среща по Конвенцията за ядрена безпасност през август 2012г. във Виена. Националният план за действие на България е публикуван на сайта на Агенцията за ядрено регулиране www.bnra.bg.
 
През октомври 2012г.  Европейската комисия публикува съобщение относно резултатите от стрес-тестовете, в което заключава, че стандартите за безопасност на атомните електроцентрали в Европа по принцип са високи, но се препоръчват по-нататъшни подобрения на показателите на безопасността.  Комисията ще следи отблизо изпълнението на препоръките и в същото време ще предложи законодателни мерки за по-нататъшно повишаване на ядрената безопасност в Европа. Съобщението може да бъде намерено на е-адрес: http://ec.europa.eu/energy/nuclear/safety/stress_tests_en.htm.

Знаете ли, че:
Стрес-тестовете на европейските АЕЦ се провеждат в условията на прозрачност, като резултатите се подлагат на обществено обсъждане, както на национално ниво, така и на ниво ЕС.
Пълна информация за стрес-тестовете е публикувана на уеб-страниците на Агенцията за ядрено регулиране www.bnra.bg и Групата на европейските ядрени регулатори www.ensreg.eu

Ядрен горивен цикъл

Ядреният горивен цикъл е с голяма продължителност (няколко десетилетия) и обхваща три основни етапа:
- начален етап, включващ  добив на уранова руда, преработка, пурификация и концентрация, производство на горивни таблетки и тяхното компоноване в топлоотделящи елементи;
- използване на горивото за производство на електроенергия (облъчване на горивото в активната зона на реактора);
- краен етап, включващ междинно съхранение на отработеното гориво, преработка на отработеното гориво и управление на радиоактивните отпадъци.

Управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво

При експлоатацията и извеждането от експлоатация на АЕЦ се генерират известни количества твърди, течни и газообразни радиоактивни отпадъци и отработено гориво. Радиоактивните отпадъци се класифицират основно според нивото на тяхната активност и периода на полуразпад на съдържащите се в тях радиоактивни елементи.

Знаете ли, че:
Според информация на Световната ядрена асоциация:
- стандартен 1000 MW леководен реактор годишно генерира (директно и индиректно) около 200 – 350 м3 ниско- и средно- активни отпадъци. Годишно се генерират и  около 20 м3 (27 тона) отработено гориво,  като този обем намалява до 3м3 след преработка (витрифициране)
- термични централи със същата мощност генерират годишно  400 000 тона пепел.

Управлението на радиоактивните отпадъци обхваща всички дейности по манипулиране, предварително преработване, преработване, кондициониране, съхраняване и погребване и представлява отговорно изпълнявана промишлена дейност, която се извършва съгласно национална стратегия и програма и осигурява защита на човека и околната среда. Тя се осъществява под надзора на оператора, регулиращият орган и правителството. В съотвествие с принципа «замърсителят плаща», от самото начало на експлоатацията на ядреното съоръжение операторът на ядрената инсталация акумулира финансови средства за безопасно извеждане от експлоатация и управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци.

Сред основните принципи при управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво са:
- гарантиране, че генерирането на радиоактивни отпадъци, се поддържа на практически възможното минимално ниво;
- отчитане на взаимната зависимост на различните етапи при управление на  отработеното гориво;
- осигуряване на ефективна защита на отделните лица, обществото и околната среда чрез прилагане на съответните методи за защита, утвърдени от регулиращия орган, в рамките на националното законодателство, което съответно отчита одобрените на международно ниво критерии и норми;
- осигуряване на информация и предоставяне на възможност за ефективно участие  на работниците и населението в процеса на вземане на решения относно управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци;
- избягване налагането на непосилно бреме върху бъдещите поколения.

Ядрена енергия, околна среда, устойчиво развитие

Ядрената енергетика може да отговори на конкуриращите се световни императиви за намаляване на емисиите с парников ефект, икономическо развитие и енергийна сигурност:
- Ядрената енергия е ключов фактор за постигането  на  екологично чисто развитие в световен мащаб.  В момента, с помощта на ядрените енергийни технологии се произвежда около 15% от електроенергията в света и  всяка година се спестява изхвърлянето на повече от два милиарда тона въглероден диоксид или 20% от глобалните емисии на CO2 от енергетиката;
- Урановите резерви и ресурси са в изобилие;
- Ядрената енергетика осигурява надеждни доставки на електроенергия на достъпна цена;
- Ядрената енергетика е съвместима с трите стълба на устойчивото развитие: икономически просперитет, защита на околната среда и социална справедливост.

Знаете  ли, че:
Иконата на Грийнпийс и създател на „Теорията Гея” проф. Джеймс Лавлок, идеологически лидер на движението за съхранение на екосистемата на планета Земя, в предговор към книгата „Еколозите за ядрена енергия” на Бруно Комби,  написа:

„Изкопаемите горива като въглища, нефт и газ, масивно замърсяват атмосферата на Земята (CO, CO2, SOX, NOX...), предизвиквайки киселинни дъждoве и променяйки глобалния климат чрез увеличаване на парниковия ефект, докато ядрената енергия не участва в тези замърсявания и представя добре обосновани екологични предимства."

Възобновяемите енергии (слънчева, вятърна) не са способни да осигурят количествата енергия, необходими на населението в развиващите се и развитите страни, затова ядрената енергия е в действителност единствената чиста и безопасна енергия, способна да защити планетата през XXI век.”

 

тел.: 0973 7 21 04                    факс: 0973 7 24 22                    e-mail: newbuild@npp-nb.bg                    www: www.npp-nb.bg


 

„АЕЦ КОЗЛОДУЙ–НОВИ МОЩНОСТИ“ ЕАД

Република България, област Враца, община Козлодуй, гр. Козлодуй 3321, площадка АЕЦ - Козлодуй

Статут: юридическо лице, еднолично акционерно дружество (ЕАД)
Размер на капитала: 14 000 000,00 лв.

Собственост и органи на управление.
Собственост „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ЕИК 106513772,

Органи на управление Едноличен собственик на капитала;
Съвет на директорите (СД)

 


 

© 2015   184 atlr.